Защо толкова много българи не харесват Меркел: три причини
След три дни приключва ерата Меркел. По съвпадение точно три са и аргументите, заради които много хора в България (вече) не харесват : политиката ѝ към бежанците през 2015 година, нейният изявен демократизъм и действителната или хипотетична роля, която Меркел изигра за възникването и укрепването на ГЕРБ.
Заради затварянето на очи
Третата причина е рамкирана в един разбор на Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика, който предходната седмица организира допитване в 12 страни за оценките и упованията на европейците преди парламентарните избори в Германия на 26 септември.
Весела Чернева апропо написа:
„ За болшинството европейци Меркел е на първо място канцлер на европейската интеграция, тя се радва на изключително огромно доверие измежду тези, които се усещат най-силно привързани към европейския план и полезности. Тук оценката на българите се разграничава: единствено измежду последователите на ГЕРБ Меркел е бранител на демокрацията, до момента в който гласуващите за останалите партии са по-скоро скептични, което смъква доста българската поддръжка по този аршин. И това не е чудно. След повече от десетилетие на фотоси с Бойко Борисов, станал прочут и оттатък границите на България с чекмеджета с пачки и кюлчета, опората, която Меркел и ЕНП му даваха, стартира да наподобява не на място. , че в България набъбна нетърпимостта към политиката на затваряне на очи към безобразията на София. "
С други думи, в желанието си да поддържа европейското равновесие и непоклатимост и да не отваря нови пробойни в ЕНП и измежду европейските консерватори след споровете със сегашните мощни хора в Будапеща и Варшава, Ангела Меркел като че ли прекомерно дълго пренебрегва казуса с върховенството на закона в България. А за сметка на другите, безспорни европейски приноси на канцлерката.
Но в случай че това ново потомство гласоподаватели (а и политици) са охладнели към Ангела Меркел поради ГЕРБ и неглижираното господство на закона, една друга група българи със сериозна бройка ѝ връзват недостатък по напълно разнообразни аргументи.
Мишената Меркел
Бежанците. В България, изключително в обществените мрежи, от 2015 година насам се споделя една полуизмислена, полунагласена история за това по какъв начин Меркел била пуснала в Европа милиони „ брадати майки с деца “. Тази история вирее в почвата както на исторически обяснимата неприязън на българите към исляма, по този начин и на трагичното непознаване на европейските полезности, европейската политика, стопанска система и демография.
Казано в резюме: тогава Меркел отвори немската граница не просто и само заради някакъв импровизиран честен ентусиазъм. Не, тя от една страна действително оцени какво грандиозно и взривоопасно напрежение би зародило по външните граници на Европейски Съюз и вътре в самия Евросъюз, в случай че Германия се самозатвори - и се надяваше на повече европейска взаимност и предвидливост за общо решение на казуса. От друга страна през днешния ден в Германия статистиката демонстрира, че огромна част от пристигналите тогава около милион бежанци и мигранти към този момент са намерили работни места или пък учат и получават професионална подготовка. Наскоро шефът на Агенцията по труда заяви, че . Същото важи и за редица други страни в Европейски Съюз, в това число и за България: в един застаряващ континент . Но в България дифузните страхове, както и десетилетната изолираност от външния свят, неналичието на дълготраен контакт с разнообразни култури и религии, се оказват като че ли по-силни от практическите причини. И доста хора концентрират тези свои дифузни страхове и латентна ксенофобия като лазерен лъч върху целта Ангела Меркел.
Още една замяна
Подобна замяна на действителното с привидното правят и тези хора в България, които гледат изкривено Меркел поради нейния демократизъм. Истанбулската спогодба, правата на дамите, правата на хомосексуалните, еднополовите бракове - по всички тези тематики част от българите заемат не просто консервативни, а напряко архаични позиции. И не осъзнават, че това са европейски полезности в развиване, а не някаква волност на Ангела Меркел, на ЛГБТ-общността, на всякакви Неправителствени организации или други „ капризни “ либералстващи европейци.
И последно: върху фигурата на Ангела Меркел част от българите прожектират недоволството си от още няколко сложни интернационалните тематики и процеси - като се стартира от приемането на Северна Македония в Европейски Съюз, мине се през Северен поток-2 и енергийната политика и се стигне до опазването на климата.
Никой не е оракул в личната си татковина, написа в Библията. Но в случай че съпоставим поддръжката за политиката на Меркел в нейната татковина с описаното нагоре и с констатациите на Европейския съвет по външна политика, се оказва, че след 16 години ръководство Ангела Меркел е „ оракул “ по-скоро в Германия, в сравнение с в България. Колкото и българите другояче да харесват Германия.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Заради затварянето на очи
Третата причина е рамкирана в един разбор на Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика, който предходната седмица организира допитване в 12 страни за оценките и упованията на европейците преди парламентарните избори в Германия на 26 септември.
Весела Чернева апропо написа:
„ За болшинството европейци Меркел е на първо място канцлер на европейската интеграция, тя се радва на изключително огромно доверие измежду тези, които се усещат най-силно привързани към европейския план и полезности. Тук оценката на българите се разграничава: единствено измежду последователите на ГЕРБ Меркел е бранител на демокрацията, до момента в който гласуващите за останалите партии са по-скоро скептични, което смъква доста българската поддръжка по този аршин. И това не е чудно. След повече от десетилетие на фотоси с Бойко Борисов, станал прочут и оттатък границите на България с чекмеджета с пачки и кюлчета, опората, която Меркел и ЕНП му даваха, стартира да наподобява не на място. , че в България набъбна нетърпимостта към политиката на затваряне на очи към безобразията на София. "
С други думи, в желанието си да поддържа европейското равновесие и непоклатимост и да не отваря нови пробойни в ЕНП и измежду европейските консерватори след споровете със сегашните мощни хора в Будапеща и Варшава, Ангела Меркел като че ли прекомерно дълго пренебрегва казуса с върховенството на закона в България. А за сметка на другите, безспорни европейски приноси на канцлерката.
Но в случай че това ново потомство гласоподаватели (а и политици) са охладнели към Ангела Меркел поради ГЕРБ и неглижираното господство на закона, една друга група българи със сериозна бройка ѝ връзват недостатък по напълно разнообразни аргументи.
Мишената Меркел
Бежанците. В България, изключително в обществените мрежи, от 2015 година насам се споделя една полуизмислена, полунагласена история за това по какъв начин Меркел била пуснала в Европа милиони „ брадати майки с деца “. Тази история вирее в почвата както на исторически обяснимата неприязън на българите към исляма, по този начин и на трагичното непознаване на европейските полезности, европейската политика, стопанска система и демография.
Казано в резюме: тогава Меркел отвори немската граница не просто и само заради някакъв импровизиран честен ентусиазъм. Не, тя от една страна действително оцени какво грандиозно и взривоопасно напрежение би зародило по външните граници на Европейски Съюз и вътре в самия Евросъюз, в случай че Германия се самозатвори - и се надяваше на повече европейска взаимност и предвидливост за общо решение на казуса. От друга страна през днешния ден в Германия статистиката демонстрира, че огромна част от пристигналите тогава около милион бежанци и мигранти към този момент са намерили работни места или пък учат и получават професионална подготовка. Наскоро шефът на Агенцията по труда заяви, че . Същото важи и за редица други страни в Европейски Съюз, в това число и за България: в един застаряващ континент . Но в България дифузните страхове, както и десетилетната изолираност от външния свят, неналичието на дълготраен контакт с разнообразни култури и религии, се оказват като че ли по-силни от практическите причини. И доста хора концентрират тези свои дифузни страхове и латентна ксенофобия като лазерен лъч върху целта Ангела Меркел.
Още една замяна
Подобна замяна на действителното с привидното правят и тези хора в България, които гледат изкривено Меркел поради нейния демократизъм. Истанбулската спогодба, правата на дамите, правата на хомосексуалните, еднополовите бракове - по всички тези тематики част от българите заемат не просто консервативни, а напряко архаични позиции. И не осъзнават, че това са европейски полезности в развиване, а не някаква волност на Ангела Меркел, на ЛГБТ-общността, на всякакви Неправителствени организации или други „ капризни “ либералстващи европейци.
И последно: върху фигурата на Ангела Меркел част от българите прожектират недоволството си от още няколко сложни интернационалните тематики и процеси - като се стартира от приемането на Северна Македония в Европейски Съюз, мине се през Северен поток-2 и енергийната политика и се стигне до опазването на климата.
Никой не е оракул в личната си татковина, написа в Библията. Но в случай че съпоставим поддръжката за политиката на Меркел в нейната татковина с описаното нагоре и с констатациите на Европейския съвет по външна политика, се оказва, че след 16 години ръководство Ангела Меркел е „ оракул “ по-скоро в Германия, в сравнение с в България. Колкото и българите другояче да харесват Германия.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ